Tроян
Сирни Заговезни
Всяка година в град Троян и околността традиционно се провежда празникът – „Сирни Заговезни“, на който присъстват жителите и гостите на населеното място. Наричан още Сирница или Сирна неделя е един от най-големите и весели празници . Той е част от Великденския цикъл и затова е подвижен – празнува се винаги в неделя, седем седмици преди Великден. В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа. Под формата на общо веселие се провеждат карнавално дефиле с маскарадни костюми, съпътствано от празнична програма, палене на огньове, състезание по въртене на „уруглювици“ и др. Обичаят с паленето на огньове и въртенето на уруглювици (факли от изсушени кори от чершово дърво, които се въртят около ритуалния огън) е все още жив в Троян и Троянско, но се приема като любопитна атракция, освободено от стария ритуален смисъл.
Ялова Сватба
Яловата сватба е маскарадно повторение на моменти от истинска традиционна сватба, но ролите (най-вече на булката) се играят от преоблечени мъже. Ритуалът се свързва с древните вярвания по нашите земи за преобличането и т.нар. обредна травестия, размяна на половете и връзка с общото мъжко-женско начало на сътворението. В миналото в обреда не са били допускани жени участнички, но днес това е възможно.
Свети Архангел Михаил
Дата: 8-ми Ноември
Свети Архангел Михаил е символ на тържеството на доброто, светлината и справедливостта. Той е носител на силата, която прави хората по-добри. По народна вяра, светецът е честен и състрадателен. В много райони на България на 8 ноември, на Архангеловден, се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове. Раздава се жито, което всеки поема с две ръце, за да бъде изобилно и се нарича: "Колкото зърна, толкова купи и здраве."
На традиционните селски сборове в България, Архангеловден се отбелязва с обща трапеза. Архангел Михаил е защитник на вярата и борец срещу злото. На иконите той е изобразен с огнен меч в ръката или с копие, поразяващо дявола. Тържествено посрещат празника всички, които носят имената: Ангел, Ангелина, Архангел, Гавраил, Мила, Милен, Михаела, Пламен, Радослава, Райна, Руска и други.
Димитровден
Дата: 26-ти Октомври
"Дойде ли Димитровден, идва и снегът" – така казват българите според народното поверие. Този ден е посветен на Свети Димитър, който е покровител на студа и снега. В полунощта на празника се вярва, че небето се отваря и от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.
На Димитровден (26 октомври) стопаните гледат Луната. Ако месецът е пълен, вярват, че кошерите ще бъдат пълни с мед, а кошарите - с агънца. Този ден селяните внимателно наблюдават поведението на домашните животни, за да предскажат каква ще бъде зимата - студена, снежна или дъждовна.
Трапезата на Димитровден е богата и включва яхния от петел, курбан от овче месо и пита с ябълки.
Според народното суеверие, на Димитровден започват така наречените Миши празници. Жените не работят никаква женска работа - не предат, не плетат, не тъкат, не хващат хурка и вретено, за да не разсърдят мишките и не ги накарат да проядат всичко, работено през годината. Мъжете, от своя страна, не гребат жито от хамбара, не оронват нито зрънце от събраната царевица, а само замазват с кал хамбара, праговете и ъглите, с вярата, че замазват очите на мишките.
Шумен
Саяджълар
Няма определена дата за обичая, най-често той се изпълнява след прибиране на реколтата
Маскараден обичай се наблюдава в селата около Шумен, но сред мюсюлманския етнос там (сунити и шиити). Обичаят „саяджълар” е календарен ергенски обичай, който в България се изпълнява през есента, след прибирането на реколтата (жътва, прибиране на царевицата или гроздобера). В обичая и игрите участват неопределен брой момчета – ергени на възраст 15-20 години.
Обредните игри, свързани с обичая „саяджълар” са единство на ритъм, звук и цветови нюанси в облеклото. Участниците в тях се движат със специфични стъпки и носят самобитно направени костюми, които кореспондират с магическите послания. Пред всеки дом "саяджълар" се нареждат в полукръг, удрят силно с вилите, нанизани с хлопки, и вдигат огромен шум. След това изричат благословии за стопаните на дома.
Почти напълно изчезнал до края на ХХ в., по настоящем са налице активни опити за възстановка на игрите и на самия обичай, но всичко има предимно сценичен характер. Отношението на младите хора днес е променено и се акцентира основно върху карнавалната и весела част на обичая.
Игнажден
Дата: 20-ти Декември
Християнските коледни празници започват с Игнажден. Това е денят, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, чества се на 20 декември. На този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът е свързан с много поверия и ритуали. В народните вярвания се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. В различните краища на страната празникът се нарича още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъчници". Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Игнажден е денят, в който по традиция се спазва обичая „полазване”. На този ден е от значение кой ще влезе пръв в къщата. Хората вярвали, че ако този човек е добър и наистина им е донесъл берекет на следващата година задължително трябва да го поканят отново да дойде в дома им. Обичаите на този ден имат една обредна насоченост – да се пропъдят злите духове и да се осигури здрава и щастлива година.
Никулден
Дата: 6-ти Декември
Никулден е един от най-големите празници с ясно изразен семеен характер, посветен на Свети Никола - покровител на моретата, моряците и рибарите. Традиционното ястие, приготвяно за този ден, е рибникът, който се приготвя от риба и подправки. Почиствайки рибата, жените се внимават да не падат люспи на земята, за да не се разболеят и не умрат. Костта от главата на рибата, която наподобява кръст, се запазва като лек против детски болести. На трапезата се поставят постни ястия, както и специални хлябове като параклиз, служба, богов, колакилиникулски хляб. Трапезата за Никулден не се вдига цял ден, а семейството е край нея и пеят се обредни песни. Според преданието, Свети Никола спасява една лодка от потъване, като запушва дупката с шаран. Затова тази риба е основното ястие, заедно с постни гозби като сарми, чушки, фасул и царевица. Хорото, което се танцува, се нарича "сглядно", защото в него участват неомъжени моми. Светецът е пазител на семействата и родовете.
Петровден
Дата: 26-ти Юни
На 29 и 30 юни църквата почита паметта на двамата Христови апостоли - Петър и Павел. Традиционно, рано сутринта, жените носят в църквата обреден хляб и ранни ябълки, известни като петровки, които се освещават от свещеника и се вярва, че носят здраве. Празникът е също свързан със защитата от пожари, гръмотевици и градушки. Петровден съвпада с най-усилния период от стопанския живот в България, а като курбан се принася петел. Счита се, че петелът е небесен слънчев знак, който отмерва времето и е символ на възкресението. Птицата е знак на плодородието и на раждането на нов живот, затова се използва и в сватбените обичаи. Традиционно, на Петровден се работи през първата половина на деня, а след това се правят събори по селата, като се опъва обща трапеза, пеят се песни и се играят хора. Хората, които имат имена като Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина и Полина, отбелязват специално този празник.
Кюстендил
Панагия
13-15 Aвгуст
В средата на месец август Кюстендил отбелязва “Панагия - въздигане на хляба”. Празникът се провежда от 13-15 август. На 15 август е църковният празник „Успение на Пресвета Богородица” или „Голяма Богородица” Този своеобразен празник е свързан с духовната културана православното население от кюстендилския край.
Традицията не е просто поклон пред насъщния и символ на зараждането на живота, а и един великолепен ритуал, в който замесването на хляба – от жътвата, през нощвите, та до пещта, се предава със сърце и любов от майки и баби на дъщери и внуци – също като красотата на вдъхновението.
Лазаруване
Дата: осмия ден преди Великден
Лазаровден е подвижна дата и се чества седмица преди Великден. Празнува се в чест на нивите, пасищата и гората. Обредът Лазарица е жизнерадостен и поетичен, свързан с пролетното събуждане на природата, с надеждите и мечтите за благоденствие и задомяване на момите.
В този обичай е залегнала идеята за осигуряване на плодородие и здраве. Лазарките по традиция са момичета в предженитбена възраст, които с най-красивите си носии и богата украса по главите представят себе си пред обществото като вече годни за задомяване. В миналото е съществувало поверие, че момиче, което не е лазарувало не може да се омъжи.
Еньовден
Дата: 24-ти Юни
В нощта на 24 юни, когато Слънцето умира и се възражда, лечебната сила на растенията достига връхната си точка. Това е моментът, когато се събират билките - черен трън, еньовче, иглика, вратичка, комунига, маточина и други, които се използват за лечение през цялата година. На Еньовден те имат най-голяма магическа сила, която след това постепенно загубват. Събраните билки се вплитат в венец, който се използва за лечебни и магически цели. На този ден не се работи, а се изпълнява обичаят Еньова буля, в който участват само момичета на възраст 7-8 години. Те се вярва, че могат да предскажат бъдещето. Еньовден е известен и като ден на магията, когато както добрите, така и лошите магии могат да се изпълнят. Този ден е подходящ за различни баяния, включително срещу уплаха, уроки или болести. Събраните билки имат предпазваща роля, а ритуалното къпане пречиства тялото и духа на хората.
Илинден
Дата: 20-ти Юли
Илинден (20 юли) е един от празниците, които предпазват от гръм и градушка. Според народната вяра, светецът е покровител на небесните стихии и дъждовете. В планинските райони на Южна България обичайно се чества много тържествено. Устройват се селски сборове и общоселски курбани, като в жертва се принася бик (овен, вол). Спазва се строго забраната за работа. В други райони в чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се кади от най-възрастния член на семейството. Общоселската маса се нарежда извън землището на високо място или под вековни дъбови дървета.
Илинден е празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари. На този ден се празнуват Илия, Илияна, Илко и Илка.
На Илинден се извършва ритуалът "гонене на змей". Всички здрави и силни мъже се събират точно в полунощ и в ръце държат тояги. В пълно мълчание обикалят къщите, дворовете и нивите, размахват прътите, удрят по вратите, оградите и стените, мушкат в сеното. Вярва се, че така ще прогонят змея, който е донесъл сушата. Стопаните на домовете не заключват вратите, а напротив, ги оставят отворени.